Едно „Лято от мечти“ с книжната кутия BOPS

Пак със закъснение и надявам се не последна – ще се включа с пост за книжната кутия BOPS (Box of Paper Smiles), чиято тема за месец Август беше „Лято от мечти“.

Определено сладурите от „Четат ли двама“ успяха да поместят една малка доза лято в кутията (като жълтата опаковачка хартия много ми напомня на слънцето и на пясъка по крайбрежната ивица):

2016-08-25 19.44.30

И като отвориш – книжно щастие!

2016-08-25 19.45.07

2016-08-25 19.47.01

До колкото разбрах  всеки може да попадне на 2 различни вида кутия. Разликата в двете е, че гумената гривна за ръка може да е жълта или оранжева – а плакатчето, това с котвата или едно с диня. Смело решение да се сложат различни неща в кутията и на всеки каквото му се падне. Всеки с късмета си разбира се – лично щях да харесам другия вид повече, но и нещата в тази не бих си ги дала. #КниголюбителитеИскамеОтВсичкоПоМного

Та, нещата които аз намерих в кутията си са:

  • както винаги листче с описание на нещата в кутията
  • тематичен книгоразделител с темата за месеца
  • плакат
  • гумена гривна с надпис „Summer Book Club“
  • прекрасна чанта с русалка и супер сладурския надпис
  • а книгата в кутията беше „Летни дни и летни нощи“

2016-08-25 19.48.38

Предполагам, че вече всички, които са си поръчали кутията са си я получили и спокойно мога да кажа – знаех си през цялото време коя ще е книгата!😀 Просто се предусещаше, тъй като е на лятна тематика and in a color as bright as the sun – и тъй като лятото е към края си, мисля, че е крайно време да я зачета книжката. Едно бързо вметване – тъй като книжката вече я имах – ще направя едно раздаване на страницата – така че скоро очаквайте включване.🙂

Кутията много ми хареса като цялостно съдържание и отново изненадата беше много приятна. Единствено не съм голяма почитателка на плаката, поради прочината, че нямам приложение за него и даже определено място – за жалост ще си седи свит на ролце да не заема много място.

Това е от мен за Августовската кутия – следващия месец ни очаква темата „Училищни трепети“ – предвкусвам тинейдръжка книга, тетрадки, моливи, химикали или всичко друго, което може да се впише в графата училищно. Но разбира се само гадая – очаквак я с голямо нетърпение!

„Н. по Стивън Кинг“ – Марк Гугенхайм

Издателство „Бард“, Брой страници: 112 стр. 


Н. има тайна. Тази тайна се пази на открито, в нивата на Акърман, където всеки може да я види. Макар че не би трябвало. Седем камъка се възправят от земята. Или пък са осем? Очите ви казват седем. Снимката казва осем. Кой лъже? Или пък и двете са верни? Това заслужава по-подробно проучване. Да, трябва да бъде изследвано. Вие ще поискате да знаете колко камъка има в нивата на Акърман. Ще ви човърка мисълта, че очите ви мамят, и ще поискате да разбулите тази загадка. Не го правете. Н. ви е казал да не го правите. Но вие така или иначе ще го направите. И ще разберете онова, което Н. знае. И то ще ви последва до дома ви, ще бъде с вас във всеки сън и всеки буден миг. Докато не ви остане само един изход…

Разказът „Н.” е включен в сборника на Стивън Кинг от 2006 г. „Малко след залеза” и веднага прави впечатление като една от най-уникално конструираните истории в забележителната кариера на автора.

Писателят Марк Гугенхайм (Wolverine, The Amazing Spider-Man) адаптира нюансите на новаторската история на Кинг към графичен формат, а Алекс Малеев (Spider-Woman, Daredevil) отново ни доказва какво може да направи от такъв материал един вдъхновен майстор на комиксовото изкуство. Резултатът е великолепна смесица от ужас, напрежение и първокласни разказвачески умения в стила на „Марвъл”.


Графичният роман пресъздаден от Marvel по история на Стивън Кинг не разочарова ни най-малко. Малко закъсняло четене от моя страна, защото изданието е било отпечатано през 2012 при нас, ако правилно съм разбрала.

Просто уникално пресъздаване на една типично по „стивънкингски“ история, включваща онова така познато натрапчиво чувство, бъркащо надълбоко в ума ти. Кинг за пореден път се затвърждава като майстор на хоръра с един кратък и леко смущаващ разказ – в който няма смисъл да търсите „щастлив край“ – такъв няма да намерите.

d99185bbb03a8bec6c82c0a579df41f9

Съвсем накратко, в историята се разказва за всичко, което не е наред в „Нивата на Акърман“. „Н.“ или по-скоро Нейтън Нанс, става пациент на психиатъра Джон Бонсейнт, мислейки, че така ще се избави от неврозата си. Н. му споделя за странната нива и това което е открил там съвсем случайно докато е пътувал, за да прави фотографии за календар.

Насред полето е открил камъни наредени в кръг. А най-странното е, че в един момент вижда 7 на брой, а в друг 8. Защо понякога вижда само 7? Защо четните числа за безопасни? След откритието си, Нейтън започва да страда от безсъние -започва да брои всичко, което види; постоянно подрежда вещи, нарежда ги в странни „житни кръгове“. Не може да избяга от чувството, че този кръг държи затворено нещо зловещо – а още по-лошото е, какво би станало, ако силата на камъните отслабне и то бъде освободено. Едно място, което докарва до лудост всеки, който го е посетил…даже и до неговата/нейната смърт. Лошо нещо е човешкото любопитство – нивата на Акърман няма за дълго да остане без пазител и ще вземе следващата си жертва…

n1

Винаги ми е харесвало как дори и с един кратък разказ Кинг успява да ти влезе под кожата и да породи луди мисли в главата на читателите си. И ето това го прави невероятен разказвач. А графичният роман пресъздаден с помощта на Алекс Малеев, добавя още един слой отгоре и допринася към изживяването при четенето.


Давам на книгата 4/5 звезди

/Really liked it/

„Скритият оракул“ – Рик Риърдън

Издателство „Егмонт“, Брой страници: 368 стр. 


ВИНАТА Е ТВОЯ. СЕГА ЩЕ СИ ПОНЕСЕШ ПОСЛЕДСТВИЯТА.

Можете ли да повярвате – Зевс обвинява мен за битката с Гея?! Само защото великата богиня на земята съумя да подмами едно от чедата ми – Октавиан – да потопи гръцките и римските герои в братоубийствена война, която едва не срути западната цивилизация… Защо, в името на Тартара, да съм виновен аз?!

Остави другото, но сега съм прокуден от Олимп в тялото на шестнадесетгодишно смъртно момче с акне и всичките други екстри! На всичкото отгоре Делфийският оракул е замлъкнал, неспособен вече да предрича бъдещето. Най-унизителното от всичко е, че съм задължен да служа на улично хлапе, което се защитава като замерва хората с гнили плодове.

Зевс няма как да очаква да оправя пророческия проблем сам, нали?! Не и в това си безпомощно състояние. Май е време да посетя лагера на нечистокръвните, където, може би, ще успея да открия зародиш на талант сред плявата… ъ-ъ-ъ, имах предвид героите, който да ми помогне в това начинание. Без съмнение, ще ме посрещнат като знаменитост! Ще ми предложат дарове – грозде, „Орео“ или – о, богове – бекон! Ммм!

Да, ако оцелея след това, със сигурност ще напиша ода за бекона…


След дълга пауза след първоначалното започване на книгата, тези дни пак я грабнах, че даже я й приключих. За който вече се е сблъсквал с творчеството на Риърдън, определено няма да се разочарова с тази поредица.

До колкото разбрах се развива след книгите за Пърси Джаксън и тези за Героите на Олимп.

Нещо което горещо препоръчвам – прочетете горните две поредици преди да започнете „Изпитанията на Аполон“, иначе няма да си имате и най-малка идея кои са голяма част от персонажите в книгата. Сега вече знам, затова сега ще се ориентирам най-сетне да прочета Пърси Джаксън. Още по-хубавото – мога да си го взема преиздаденото издание с новите корици.

След това кратко лирическо отклонение, в първата част от тази нова поредица, Риърдън ни прави част от изпитанията или необходимите подвизи, през които наказаният от Зевс – Аполон – трябва да премине. В книгата имаме време да го опознаем като 16 г. смъртен тинейджър, без особени божествени таланти и доста акне. С помощта на Мег – младо момиче, което го спасява от побойници – отпрашват за лагера на нечистокръвните. Изглежда, че за да си върне статута на бог Аполон ще трябва да реши проблема с липсата на пророчества. Цялата история е представена от гледната точна на Аполон, но с типичния хумор на Риърдън.

Лично за мен най-забавни бяха сцените, в които и Пърси се появяваше да помогне, дори и за малко и трябваше да мотивира Аполон да вземе да се стегне и повярва малко в 16г. си аз.

Аз мога да кажа, че съм чела Магнус Чейс само до сега, който ме разрева от смях. За жалост, с тази книга Рик не успя да ме разсмее дори малко, но пак си беше трудна за оставяне – сигурно затова я приключих за 1 ден след повторното отваряне.

От тази поредица за момента има 5 планирани книги, а втората част на Магнус е планирана да излезе на 4-ти Октомври на английски. Аз съм сигурна, че след превода на книгите, ще ги видим издадени и при нас.

А аз сега бягам да издиря от хубавите издания с новите корици на Пърси в близката книжарница.


Давам на книгата 3/5 звезди

/Liked it/

7c6191adf1751265c061e1dade1dc4e6

„Вестители“ – Цветелина Владимирова

Издателство „Orange Books“, Брой страници: 464 стр. 


Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите й. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето й. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота й.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е – потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.
„Вестители“ е първата книга от поредицата „Проклятието на Воронина“, в която авторът ни потапя в свят на мистерии и древни традиции, неочаквани обрати, приятелство, чест и една невъзможна любов.


13654135_1275083975835556_3336270614525226660_n

Най-най първо искам да благодаря на писателката за копието от книгата и специалното пожелание в нея! Също и горещи адмирации за „Четат ли двама“, които я включиха в първия BOPS – хубаво е да си подкрепяме българските автори.

След излизането на първия BOPS бях вече твърдо решена да захвана книгата (особено преди да завалят ревюта от другите читатели – пазим се от спойлери все пак). И така, не помня кога точно – май преди седмица я започнах. Трябва да си призная – поне при мен четенето вървеше доста бавно. А ако ме познавате добре, бавното четене означава, че нещо не е наред.

Ако още не сте я чели – накратко става въпрос за ‘вестители’ – и че нашата главна героиня Ксения Петрова е една от тях – това ще рече, че получава видения за минали, настоящи и бъдещи събития. За нейна защита бива отведена от София в Москва, където има други със сила като нейната. Там Ордена на Вестителите помага на друга специална раса с виденията си – Пазителите – които се грижат да спасят колкото се може повече хора от нападения от кръвожадни.

Накратко – две раси съществуващи заедно с хората, борещи се с всички сили срещу вампирите. Да ви звучи познато от някъде? Може и да сте се досетили, а може и да не сте – не ви ли напомня силно на историята от поредицата „Академия за вампири“? Надявам се, че не само на мен. Имаме Игор Алешкин, най-младия доказал себе си пазител, и Ксения – толкова приличащи на Дмитрий и Роуз, чиято любов също беше невъзможна.

Лично за себе си мога да кажа, че като усетих, че нещата вървят към комбинацията ‘вампири+Русия’ – директно си казах -„Ммм, това май не е книгата за мен.“ Намерих сили и продължих да чета, та така стигнах края, макар и трудно.

Ксения се държи като типичната инатлива и твърдоглава българка и на доста места в пряката реч ни се напомня – все пак е израснала в България, дори и след смъртта на родителите си. Все пак изрази като „отидохме на майната си“, някак успяха да ме накарат да се засмея. Това, че хлътна по Игор, който дойде чак в България да я намери, само за едно средно 3 дни – все още ми изглежда леко нелепо, ама какво ли знам аз…

Книгата всъщност не е толкова въртяща се около вампирите (които са си бая зловещи, не блестят хич!), а по-скоро около бъдещите могъщи сили на Ксения и колко специална по рода си е тя.

Като цяло книгата си имаше хубавите и интересни моменти, но при прочита усетих и нуждата на редакция; желанието да няма постоянно споменаване на имена през 2-3 реда в разговорите между героите (мисля, че така и няма да свикна, че повечето имена са типично руски; даже и на главната героиня) и просто част от използваните изрази ти се набиват натрапчиво в очите, защото си ги срещал вече доста пъти в почти всяка една любовна история.

Лично ми стана интересно какво ще последва в другите 2 книги – да разберем повече за силите на Ксения; какво всъщност означава, това че е избрана да види смъртта на най-силната вестителка; за семейството й; тайно все пак се надявам да намерят начин с Игор да бъдат заедно – макар на вестители и пазители да им е забранено да са заедно със закон… Такива неща – поне намира верни приятели и хора, на които да може да се довери въпреки всичко, което и се струпва на главата.

Силно се надявам Orange да видят потенциала в поредицата и най-сетне да ни зарадват с издаването на другите части – аз съм сигурна, че Цвети вече ги е написала и няма търпение и ние читателите да им се насладим. Мисля, че бих им дала шанс, макар и да не успях да стана супер голям фен на първата книга. Въпреки всичко съм на 100% зад българското творчество, защото знам, че имаме определено с какво да се гордеем.

Ако сте почитатели на „Академия за вампири“, като мен самата и ви харесват книги включващи битки, свръхестествен сюжет и една силна, но невъзможна любов и тъмни пророчества – това е вашето четиво!

Толкова от мен за сега – до следващата прочетена книга!


Давам на книгата 3/5 звезди

/Liked it/

16408_472435449579585_4534941259869550120_n