„Стъкленият меч“ – Виктория Айвярд

(Издателство „Сиела", Жанр: Антиутопия , 572 стр.)


Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията ѝ да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели.

Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.

Това се оказва трънлив път. Трудно ѝ е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението ѝ става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето ѝ неподвластно на разкаяние?


Разбирам объркването му, макар да не ми харесва. Кал е възпитан да бъде всичко, срещу което се боря. Не знае как да бъде нещо друго дори сега, редом с Червените, преследван от своите, предаден от кръвта си.

След шокиращият край на 1-вата книга – най-сетне можах да задоволя любопитството си прочитайки 2-рата!

Признавам си – отне ми повече време отколкото си мислех първоначално.

Тези, които вече са я чели сигурно са останали с впечатления подобни на моите. А именно – нещото което ще видите написано като мнения за книгата (в места като Goodreads) – първите най-малко 300 страници от книгата се четат много бавно. Според мен доста неща  от тези страници са си направо излишни. Мнението ми е , че в тази част писателката е попрекалила с описанията, стараейки се да ни вкара в ума на главната героиня Мер.

Хубавото е, че след тези страници – буквално погълнах книгата за 1 вечер!

Макар и началото да е бавно, после изведнъж адреналина рязко се качва с течението на историята.

За тези, които са чели 1-вата книга вече сте наясно с шока, който преживях на края й – Мейвън се оказа предател! Под влиянието на майка си осъществи коварния си план да убие краля и да обяви Кал за изменник, с цел да заеме мястото му на престола.

Само че, Кал и Мер не се отказват толкова лесно – с помощта на Алената гвардия те тръгват да търсят „новокръвните“ – други хора със способности като нейните и брат й Шейд.

Обикновено не включвам спойлери, но няма как да не споделя, какво облекчение изпитах, като убиха злата кралица Елара. Просто не я харесвах и толкоз!

Колкото до Мейвън – той не се отказва от Мер и би убил колкото хора е необходимо, за да си се върне обратно при него.

Краят беше така неочакван, както и при предишната част и единственото, което ми остава докато книга 3 от поредицата бъде написана и издадена е да си спекулирам за възможни сюжети …  ех, мъка, мъка… Ще си чакам с голямо нетърпение!

Междувременно феновете на поредицата тайничко се надяваме „Сиела“ да издаде и кратките разкази между поредиците и да им се радваме тази година преведени и издадени и при нас!

Приятно четене!

***

Ревю на предишната част:

„Алена кралица“ – Виктория Айвярд


 

Давам на книгата 4/5 звезди.


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s