„Бухтичка“ – Джули Мърфи

(Издателство „Софтпрес", 320 стр.)



12814105_902470993198854_4881898291261089395_n

Вчера приключих книгата и даже не знам от къде да започна коментара си за нея.

Мисля, че това е книга за всеки, който някога не се е харесвал или не е бил достатъчно уверен в себе си. Определено това е книга, която ме накара да се забавлявам и да чувствам всякакви емоции. Това е книга, която може да ти покаже, че не ти е необходимо одобрението на всички, за да се чувстваш добре в косата си. Че не всяко мнение е от значение.

Уилоудийн Диксън, на кратко Уил, е пълничка от както се познава. Тя е на 16 години – всеки знае, какво е да си на тази възраст и по какъв начин се държат тинейджърите – чудят се на кого да се присмиват. И нашата Уил, тъй като има по пълна фигура, трябва да търпи подигравки в училище.

Но не е сама – има най-добрата си приятелка Елън до себе си и майка си, която е главната организаторка на местния конкурс за красота „Мис Синя Лупина“. От историята разбираме, че леля й Луси е починала от сърдечен удар, заради теглото си. Луси е била определено като повече от леля за нея, по-скоро като втора майка.

Уил не е изобщо от хората, които одобряват конкурса – даже напротив, гледа на него като нещо глупаво. Е, напук на всичко и всички, тя решава да се запише – не са за спечели, а според мен да докаже на себе си, че може да се справи с всичко, даже и с това и няма да е от значение хорското мнение.

Изключително много ми хареса, как писателката е създала една много борбена героиня, с която поне малко всеки може да открие себе си.

През историята, Уил намира истински приятели; намира любовта в лицето на едно от най-хубавите момчета в училището си и най-вече – започва да вярва повече в себе си и постепенно разбира, че не теглото определя човека. Всеки може да бъде този, който пожелание.

„Бухтичка“ е истинска и неподправена до самия си край. Тя е книга за всеки от нас.


 

Любими цитати от книгата:

Тихо въздишам. Сигурна съм, че ако веднъж завинаги можех да обърна гръб на всички целуващи се хора, животът ми щеше да е поне с два процента по-щастлив.


Сядам да вечерям и обилно заливам салата си с дресинг, защото на осмия ден Господ създаде майонезата.


-Защо ми позволихте да я пробвам?

Тя вдигна рамене:

-Може би защото не винаги е нужно да печелиш конкурс за красота, за да носиш корона.


Когато обичаш някого достатъчно, приемаш недостатъците му.


-Според мен хубавите неща винаги са малко страшни.


Давам на книгата 4/5 звезди.

/Really liked it/


Advertisements

2 thoughts on “„Бухтичка“ – Джули Мърфи

  1. Pingback: „Бухтичка“ отказва да се чувства засрамена | Аз чета

  2. Pingback: „Бухтичка“ отказва да се чувства засрамена – Блогът на Антония Атанасова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s