„Сезонът на злополуките“ – Мойра Фоули-Дойл

Издателство „Егмонт“, Брой страници: 288 стр. 


Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?

Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди… но злополуките ги следват навсякъде.

Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости…

Опияняващ, опустошителен, мрачен и напрегнат – сезонът на злополуките е тук.


_slider1455888107

Ето „излапах“ поредната книжка от 283 скромни страници, вместо храната от хладилника. За момента се понаситих – но все пак и други книги си чакат прочита.

Бях останала с грешното впечатление, че в „Сезонът на злополуките“ се разказва за проклятие над едно семейство. Всъщност нещо друго се оказа.

Книжката е кратка, затова и ревюто няма да е толкова задълбочено.

Сезонът на злополуките ни среща със семейство Морис. От малка Кара е свикнала всеки Октомври на нея, майка й, сестра й и доведеният й брат да се случват „инциденти“ – счупени кости, рани, охлузвания – на моменти даже стигат на косъм от смъртта. Но този сезон на злополуките се очертава да е най-тежкия до сега.

Не стига, че трябва да се пазят от всичко, което потенциално може да ги нарани – един ден по случайност кара забелязва, че едно момиче от училището й (Елси) изглежда, че е в абсолютно всички нейни снимки. И не само, че това е странно ами и момичето изчезва и никой даже не може да си я спомни в училището – сякаш никога не е съществувала. Така Кара се впуска в търсене на Елси, която само тя помни…

tumblr_ns9ndg1XTg1r0yglfo1_1280

Не искам да излезе, че съм адски строга към книгата, но тя имаше някой доста сериозни минуси лично за мен. Разбира се имаше и положителна страна на прочита. По-долу ще представя и двете.

Ще започнем с лошото и ще завършим с хубавото. За който е чел книгата вече е наясно за какво става на въпрос. Спрямо Goodreads мнението ми не се различава от това на болшинството.

Нещата, които не ми харесаха в книгата: 

  • Според мен, стилът на писане не грабваше достатъчно. Още от първите страници лъхаше на доста излишна плънка в историята;
  • На моменти просто  много ми се искаше действието да се придържа към основната идея – именно изчезналата Елси – вместо това получаваме скучни разговори и тинейджърски драми;

Май това е основното – но си мисля, че засегнах доста за такава кратка книжка.

Нещата, които ми харесаха в книгата:

  • Книгата веднага печели с уникалната корица на Стоян Атанасов (какво да се прави почитателката съм на дизайните му), интерпретацията на историята в българската ни корица е много добра безспорно;
  • Като цяло тона на книгата е доста мрачен и мистериозен, което ми хареса;

Историята на Кара, семейството й и липсващата Елси (като махнем плънката) всъщност си беше доста в стил Хелуин – така, че ако се каните да я четете я пазете за тогава.

Обобщение – интересна история за вещици, злополуки и призраци.

Приятно четене!


Давам на книгата 3/5 звезди

/Liked it/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s