Градът на гладните

Признавам си честно, тази част от поредицата за чудатите деца на Мис Перигрин, съвсем леко я изтормозих. Направих такава генерална пауза при четенето й, че сега като се замисля –  била e ненужна. Наскоро най-сетне я довърших, макар  да има леко мудно начало е изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Нахвърлих се и на третата част!

Десет чудати деца бягат от армия чудовища.
Само една жена може да им помогне – но тя е затворена в тялото на птица.
„Градът на гладните“ отвежда в силно впечатляващ свят на телепатия и времеви примки, на атракциони и хора с множество лица, сменящи формата си – свят, заселен с възрастни „чудати“, жадни да убиват гадини и една невъобразима менажерия от странни животни. Подобно на своя предшественик, втората книга от серията за чудатите деца смесва вълнуващо фентъзи с непубликувани досега стари фотографии, създавайки единствено по рода си литературно преживяване. 

Ревю на част 1 от поредицата:

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – Рансъм Ригс

***

Не ми се сърдете, ако не помня всичко дословно, но по спомен – в краят на част 1 – нашият герой Джейкъб реши да остане и да помогне на чудатите деца да спасят Мис Перигрин и с това правейки избора да остане с тях в миналото, оставяйки неговото време и семейството си в неведение къде е. След като гладните нападнаха тяхната примка, чудатите бяха принудени да се изправят пред сложната задача да помогнат на Мис П. да си върне човешния облик.

И като всяко приключение и след като това не е от книгите с хубав край, в които всички заживяват щастливо (може още да не съм стигнала до тази част) – тръгват в търсене нс Мис Рен, друг имбрин, с надеждата тя да помогне на Мис П. Е, де да беше и толкова просто! Какво ли не им се случи на милите ни герои – едва не се одавиха, бяха нападани от гладни, преминаха през няколко на брой чужди примки, гониха специални чудати гълъби, срещнаха говорещо куче и т.н.

И както си мислех, че всичко ще се подреди и *бам* – да да, ама не! Книгата за мен свърши доста неочаквано и даже да довърша поредицата.

До колкото видях, доста хора останаха със смесено мнение за първата част (книгата не е страшна история, ако така мислехте). И може би е имало хора, които са се отказали да продължават с четенето на продълженията. Но аз отново горещо ще ги препоръчам! И сега ще ви кажа защо – в поредицата има едно постоянно развитие и действие; няма скучни описания; няма глупави любовни сцени – точно каквото аз търся в една книга. Затова бих ви казала да опитате да й дадете още 1 шанс да ви грабне.

П. С.  – А колкото до филмовата екранизацията по поредицата – толкова коренно различна, че ако си фен на поредицата като мен, по-скоро ще се издразниш леко и даже нескопосано вмъкнатия хумор и Морган Фрийман – няма да го спасят и да ви накара да го харесате.

П.П.С.  – Както винаги един съвет – книгата е по-хубава от филма!


Оценка на читателското преживяване: 5/5 звезди

Навремето като я започнах, щях непременно да отнема 1 звезда. Но след като я продължих и приключих – напълно ме очарова и ми стана още по-безкрайно интересно, какво ме чака на самия край! Дайте ми да живея в тая книга (само да няма гладни и Моргън Фрийман)!

Искрени благодарности на Издателство Бард за копието от книгата!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s