Първа среща с поредицата Пърси Джаксън


Както може би сте видяли от снимките, които публикувах в последния месец – здраво се трудех върху четенето на поредицата за Пърси Джаксън и боговете на Олимп. Ако искайте вярвайте, но това ми беше първият прочит, явно моето по-младо аз е решило да предпочете Хари. След едно 25г. му дойде време и на Пърси. Искам от сърце да благодаря на Рали от RoseRed’s world Blog, задето ме тикаше ли тикаше да опитам поредицата и сега имам възможност да разкажа колко ми хареса и че правилно ме е бутала към нея.

Та – в този пост ще кажа какво от сърце мисля за всяка една част от книгите. Надолу може да има спойлери и много снимки – който не я е чел – бегом марш от тука и да я забира от близката книжарница – че и с нови мега яки корици. *Спойлер: ако съберете всички 5, отстрани се вижда Ню Йорк!


Книга 1 : Похитителят на мълнии

Книгата е по-хубава от филмът – би казал всеки гледал филмовата адаптация на тази част. Да, признавам, гледала съм го преди да прочета книгата – и ей на – сега вече мога да вникна в историята и след като недостигналите до екран моменти от книгата попълниха пропуските, започнах да разбирам идеята на Риърдън.

„Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил…“

Прочела съм Магнус Чейс и Изпитанията на Аполон, но след прочита на поредицата за Пърси, всичко започна бавно да си идва по местата. За разлика от другите книги на чичо ви Рик, които съм чела, почувствах Пърси коренно различен. В Пърси го няма онзи типичен хумор на Риърдън, който може да се срещне в другите книги, пак го има но доста по-малко. И точно с това ме грабна Пърси! Може би, писателят още е опипвал почвата и за мен изказа беше доста сдържан от познатия му хумор. Пак ми беше забавно, но повече интересно – а в някой други негови книги, като че ли е обратното – залага на хумора си, а не на историята.

Кратка история на книга 1: Чудовищата надушват Пърси, Гроувър го завежда в лагера на полубоговете. Тръгва на мисия да намери изгубената светкавица на Зевс и да спаси майка си от подземния свят. За първи път среща Анабет и започва началото на дълго планираният план на Люк, под влиянието на Кронос, да срине Олимп.

Книга 2 : Морето на чудовищата

След като сме се запонали с част от главните действащи лица в книга едно, отново сина на Посейдон ще се изправи пред поредното предизвикателство – да влезне в Морето на чудовищата или така познат за нас като Бермудския триъгълник, където се крие Златното руно. *Неочакван малък шок – разбира че има брат и то циклоп.

“Families are messy. Immortal families are eternally messy. Sometimes the best we can do is to remind each other that we’re related for better or for worse…and try to keep the maiming and killing to a minimum.”

Лично за мен, филмът беше доста забавен, като най-любимият ми момент е като влизат в пещерата на циклопа и намират Гроувър да се прави на жена, за да не го изядат:

Не помня дали в първата част бече включена, но ако не бъркам, това е частта, в която се запознаваме с Кларис, дъщерята на Арес бога на войната. На Кронос му се размина този път, но все пак по всичко личи, че набира сили да се върне.

*Вторни шок: спасяват дървото, което пази лагера – но руното прави още повече – освобождава дъщерята на Зевс, Талия. Разбира се, за да е по-логично, тя вече е на възрастта на тинейджър. И всички започват да си блъскат главите – ами сега за кой иде реч в това велико предсказание от Делфийския оракул.

Книга 3 : Проклятието на титана

…Стоварих се на земята. Виеше ми се свят. Отворих очи, бях в краката на Артемида, която с последни сили едва крепеше небосвода на раменете си.
– Бягай, момче! – изсъска тя. – Бягай!
Атлас самодоволно пое към мен. Мечът ми го нямаше. Беше отхвръкнал настрани. След няколко секунди отново щеше да се появи в джоба ми, но тогава вече нямаше да има никакво значение. Щях да съм мъртъв. Люк и Талия се сражаваха с настървението на диви зверове, край тях трещяха мълнии и светкавици. Анабет лежеше на земята и се мъчеше да се освободи от белезниците на китките си.
– Умри, геройче! – Атлас вдигна копието си, за да ме прониже.

Мисля, че от всички книги в поредицата, тази определено ми беше най-любимата от всичките.

Кратка история на книга 3: Пърси получава странна молба за помощ от приятеля си Гроувър. Всичко, което ще му трябва, са Анабет и Талия, верният му меч Въртоп и… мама да го хвърли донякъде с колата. Тримата приятели се впускат в спасителна мисия само за да открият, че Гроувър е намерил нещо много важно – две изключително мощни деца-герои, чиито родители са неизвестни.

Та, тъй като вече доста хора сигурно са чели книгите – ще разкривам тайните направо. Двете деца, които Гроувър намира са деца Хадес, третият от големите – Бианка и Нико – както се казва само това ни липсваше в картинката. Но миг преди да се измъкнат невредими, един от геройте загива – Бианка – и за кратко време Нико започва да обвинява Пърси за смъртта й. Анабет бива отвлечена от Люк, по-скоро с идея за примамка на другите герой, за да дойдат да я спасят. Съвсем неочаквано в историята се появява и Атлас (един от титаните, наказан от Зевс да крепи на раменете си небето, защото участвал в бунта на титаните срещу боговете), който с цел да се спаси от наказанието си е минал на страната на Кронос.

И тъй, Кронос продължава да събира сили, докато нашите герой търсят начин да го спрат.

Книга 4 : Проклятието на титана

След това забелязах чудовището. То стоеше на осветен подиум в другия край на залата. Тялото беше на едър лъв, а главата – на жена, която можеше и да изглежда красива, ако не си беше сложила толкова много грим и косата ѝ не беше вдигната на кок – напомни ми на учителката ми по пеене в трети клас. На гърдите ѝ имаше картонче, прикрепено със синя панделка, на което пишеше: „Образцово чудовище“.
– Сфинкс! – изскимтя Тайсън.
Знаех на какво се дължеше страхът му. Когато е бил малък, един сфинкс го беше нападнал в Ню Йорк. Все още си личаха белезите по гърба му. От двете страни на чудовището блестяха прожектори. Единственият изход от залата беше точно зад подиума. Механичният паяк се промуши между лапите на сфинкса и изчезна в тъмнеещия проход.

И ето пак се впускаме в поредната година, в която Пърси ще го намерят чудовища и внезапно ще напусне училище. Войната е близко, а лагерът вече не е най-безопасното място. Нашите герой разкриват плана на Люк на намери нишката на Ариадна, за да може да минава незабелязано из митичния лабиринт на Дедал и така да нападне лагера. Следователно, Пърси и приятелите му тръгват в търсене на Дедал и докато се лутат из лабиринта намират от странни – по-странни чудовища. *Отново шок: Най-сетне намират Пан!!

Книга 5 : Последният олимпиец

Последна книга – време за битката на века. Докато боговете се опитват да спрат Тифон (стоглав дракон, дете на Гея и Тартар) от това да унищожи Олимп, те го оставят празен и на нашите герой се пада задачата да го опазят. Кронос вече е взел почти пълно надмощие над тялото на Люк и на Пърси ще му трябва да имна по неговите стъпки, за да има сила да победи Кронос.

Още малко разбулване на тайни –

  • последния олимпиец е Хестия богинята на домашното огнище, която единствена остава на Олимп, докато другите се бият срещу Тифон;
  • реално Пърси все пак е този, за който се разказва във великото пророчество, но не той ще реши съдбата на Олимп;
  • и най-важното – в пророчеството се разказва всъщност за Люк, чието тяло Кронос използва, за да се върне – решава да сложи край на живота си и  на плана на Кронос. Но както се казва  в книгата, той е толкова силен, че вероятността да не е унищожен е доста голяма;
  • Зевс предлага на Пърси да стане бог – добре че отказва – макарче щеше да стане невероятен бог на шеметите;

И най-най-сетне Анабет и Пърси се събират, което беше адски сладко и съвсем очаквано още от книга първа.


Толкова много прекрасни и топли чувства имам към тази поредица и даже само като си спомням и пиша за нея ми става и още по-хубаво. Поредицата е едно непрестанно приключение и ми се щеше да я бях захванала отдавна. Но тъй като има и други поредици в същата вселена, чичо Рик се е постарал да не скучая и да имам още доста за четене.


Ако можеш да дам повече от максималките 5 звезди на Пърси, бих ги дала на драго сърце. Искрено се забавлявах с героите от книгата и ми хареса да стана част от тяхното приключение.

Искрени благодарности на Издателство Егмонт за изпратената поредица!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s