Защо книжните среди ме депресират

Здравейте,

Реших, че дължа обяснение на читателите си, както може би и на себе си, защо в последните месеци желанието ми за писане го няма никакво.

Писателският блокаж винаги е едно на ръка, есенната депресия или чисто нежелание. Ще ми се да мисля, че не е нежелание. Винаги съм се стремяла да не се отказвам от това си начинание, тъй като за жалост съм от хората, които лесно спират да се занимават или усетят ли трудност в нещо – се предават. Това е едно от малкото неща, които съм продължила с години, въпреки вътрешното си желание по някога да престана.

Усещам няколко проблема и защо желанието ми е пълна нула:

-Ако кажа, че не усещам подкрепа за това си занимание, може и да се лъжа, но поне така го чувствам. Когато някой спре да пише или да поства цитати и картинки, на кой пък ще липсва?! Все пак издателствата забелязват.

-Читателските среди в последните 2-3 години са станали мъчително потискащи. Хората се обиждат, до колкото могат по-културно,; малко хора си помагат един на друг; писането на нови книги се е превърнало в един вид състезание кой ще е пръв, за да му се чете поста и да стане един вид популярен; други пишат открити хейт постове към хора или за книги, които са напълно неаргументирани. Среда, която преди години беше приятелска и приятна, започна да става негативна и недружелюбна. Когато някой ми каже „Ще си правя блог, искам да споделям мнението си с хората“ – получава моменталния отговор от мен – „И ти ли?“  Навремето, когато блогърите бяха малко и пишеха за това, което харесват и са прочели (без да получават книги от издателства и т.н.) нещата бяха по-добре, хората бяха различни. Сега блогърският свят се върти около това да достигаш до повече хора, за да ти пращат повече безплатни неща или да пишеш, че някакъв продукт ти е харесал, защото са ти дали пари за рекламата (и такива неща има, макар и не в книжните среди – но все пак се отплеснах от темата). Повечето държат на собственото си искрено мнение и примерно написвайки го в сайта си с големи букви размер 24p, не ме кара да го вярвам.

Вече не чувствам книжните блогъри да са напълно искрени, тези които всъщност са, сигурно са малко. Тези, които аз лично следя се броят на едната ми ръка. Така да се каже, изгубила съм доверие в хората, може и обратното да е, не го изключвам.

Помня как преди време моя приятелка ми каза нещо като – „Ами защо да пиша вече ревюта на книги, нали вече има предостатъчно момичета и момчета на 15-16 да го правят; минават книгата като на конвейр за 1-2 дни и са първите пуснали ревю – безмислено е, защо да се занимавам?!“  До ден днешен това си остава хубав въпрос. Лично не ме вълнува количеството хора, които пишат, не ме интересува и възрастта им.

Самата книжна блогърска среда ме депресира и сега сама трябва да се убеждавам в противното, за да успея някак да си загърбя проблема с писането.

Нещата няма да се променят, хората ще станат по-негативни, а аз ще си остана на същото мнение.

Действителността е тъжна, а това не трябваше да вижда бял свят и все пак така се чувствам аз – обезкуражена.

Все така ваша,

Теми

Advertisements

14 thoughts on “Защо книжните среди ме депресират

  1. Това четене за норматив ми е особено „любимо“. Има момент в който всички започват да бълват ревюта на една и съща книга, едно след друго… И тогава просто дори не си правя труда да чета. 😦 За съжаление вече и жанрово, сякаш липсва разнообразие сред ревютата.

    Liked by 1 person

  2. bookishunicorn

    За жалост много от нещата са истина 😦 – четенето набързо, само за да се постне ревю, обидчивостта… Но все още има хора, които оценяват хубаво написаните блог постове и ревюта на книга, не само защото е последната излезнала нашумяла книга. Следя много малко български блогове, признавам си, но ги следя защото ми харесва човекът как пише, как се аргументира – няма значение дали ще е влюбен в моята любима книга, чета го, защото ми е любопитно неговото мнение, защото е полезно да видя други гледни точки, защото мога да открия нещо, което аз не съм. Идеята ми е, че има хора за които си заслужава да пишеш. Аз следя картинките, които споделяш и ще ми липсват :), защото такива страници ми носят чувство на уют сутрин като стана и скролна из фейсбук стената си 🙂 ^.^

    Like

    1. Напълно те разбирам и мисля, че си права. Имам нужда да се стегна малко. Просто ми се искаше да беше като едно време. Да не се стремиш да си популярен, а да пишеш за мнозинството.

      Liked by 1 person

  3. Хей, Теми 🙂

    Недей да се отказваш заради такива неща. Тях винаги ще си ги има до известна степен, независимо дали са правилни или не. Аз също, ако трябва да съм честна, не харесвам четенето за норматив или „четем само това, което е популярно“. Случва ми се често да подминавам ревюта на книги, които сега едва ли не са заляли пазара.
    Също съм забелязала и това, че няма разнообразие. Чете ми се нещо различно, но в повечето случаи са си все едни и същи неща, все едни и същи книги. Затова ние трябва да сме промяната, която искаме да видим 🙂

    Liked by 2 people

  4. Тъжно е, но това е самата истина. Това е, което чувствам и аз през последните месеци и затова съм в застой…всъщност изцяло липсвам. Спрях дори да посещавам книжните групи, защото мненията, които чета под постовете за книги, както ти спомена са открит хейт, груби и лишени от всякаква форма на културно отношение. Няма го вече сътрудниченето към новите блогъри от по-старите, просто защото старите блогъри сме се уморили от „напастта“ (и го казвам съвсем искрено и без задръжки) на младото поколение, което си мисли, че след като си направи блог и може да пише за всяка една книга, и мнението ще се зачита, и книжните среди ще се очароват. Да, може би беше очароващо до преди година-две, когато много тийнейджъри започнаха да пишат, това беше сигнал, че четенето отново е на мога…сега обаче става досадно, мнението не е обективно, не е написано искрено, а просто нахвърляни изречения набързо, за да може „читателчето“ да скочи веднага на следващата книга и да натрупа колкото се може повече прочетени, да си напълни блога, да се разпростре из групите – нахвърляни снимчици и картинки и „Та-Да! Ето го моето ревю! “
    My_Life е на десет години, обаче аз като блогър се чувствам изчерпана и точно като теб съм депресирана от книжните среди…Тъжно е. Съпричастна съм, Теми и най-искрено се надявам нещата да се променят някой ден, скоро, блогърите да се поосъзнаят и да започнат да „творят“, а не просто да пишат ревюта на книгите. Защото едно книжно ревю не е просто текст, то е творба, литературен език, емоция и пламък…

    Liked by 1 person

    1. My_Life блогът ти е един от най-любимите ми и ми липсва много и твоето мнение също. Просто сега вече не е важно да изразиш мнение и да дискутираш книги с други хора – сега е чисто съперничество кой е по-някакъв си. Тъжно ми е.

      Like

  5. Теми, много съжалявам да чуя (по-скоро прочета), че се чувстваш така. Истината е, че ти ме запали по четенето на ревюта, твоя бе първата страница на книжен блогър, която последвах и която ме вдъхнови да направя самостоятелни стъпки в тази среда. И все още продължавам да те следя. Така че, ако това помага по какъвто и да било начин, то знай че искрено се надявам да ни простиш на нас, младите блогъри, да не се афектираш от глупави постъпки и просто да продължиш да правиш това, което те прави щастлива! ❤

    Liked by 1 person

    1. Нямам предвид конкретни хора разбира се, но какво се случва, се случва през последните 2 години и забелязвам, че стойностните ревюта си заминавам малко по-малко с желанието на хората да пишат. За тези, които са вдъхновени да го правят – не е нужно да спират. Количеството и бързината не са важни, хубаво е да будиш въпроси и дискусия в читателите си. Благодаря ти за думите!

      Liked by 1 person

  6. Сега стигнах да прочета поста ти. И макар да съм „малък“ книжен блогър в отношение на самия блог, защото на години мога да бъда майка на някои от тези блогъри, за които се говори в поста ти, виждам същите неща. Мислех, че книжната блог среда е по-възприемчива и по-толерантна, по-подкрепяща се.. Че какво толкова има да делят хората, които имат блогове – това никога няма да разбера. Абсолютно по същия начин стоят нещата и в бюти средите. И ми е ужасно тъжно, защото в крайна сметка всички сме започнали от едно място – да споделяме своите мисли и чувства. Ще ми се да вярвам, че сме започнали това като хоби, а за мен – без значение какво ще се случи с блоговете ми, винаги ще си остане красиво хоби.

    Теми, ако имаш желание, ако писането ти носи удоволствие, не спирай заради изброеното горе. За съжаление, днес явно последователите и читателите са важна част от развитието на всеки блог, но НЕ трябва да се придържаш към тази максима. Хората, които са тук, защото им харесва да те четат, винаги ще идват и ще търсят нови постове. Това са хора, които рядко оставят коментари, но четат. Пример – аз! Чета всичко, но нямам време да пиша коментари. Оценявам това като грешка и в последните месеци се опитвам да се поправя.

    Но не се предавай! Не им прави удоволствието на тези хора да се предадеш и да загърбиш нещо, което до вчера ти е носило удоволствие! От сърце те моля! Не им позволявай да победят, защото в момента стоят и ехидно се подсмихват, че са успели да сломят една от най-прекрасните блогърки в тези среди!

    Liked by 1 person

  7. Няма как да не се съглася. Точно тези причини ме отказаха от редовното писане на постове и от това от време на време да работя с някое издателство. Забелязах, че все повече и повече хора си създават блогове, не защото (както повечето от книжните блогъри тогава) искат да имат място, на което да дрънкат за нещата, които обичат, а за да получават безплатни книги. Имах чувството, че мненията и постовете започнаха да стават неискрени, фалшиви, еднообразни. Радвам се, разбира се, на това, че общността ни порасна, и че толкова много по-млади и от мен хора четат и пишат. Но понякога липсва разнообразие, искреност, креативност. Странното е, че започнах да се чувствам изолирана и отблъсната от средата, която толкова много обичах.
    Надявам се някой ден да успея да се върна в блога си и да пиша за всичко, което ме вълнува, дори и само двама да ми четат постовете. Благодаря ти, Теми, за този пост.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s