Под Стъкленият похлупак

Наскоро в книжния Пловдивски клуб размишлявахме върху книгата на Силвия Плат и желаех и аз да ви поговоря малко за моите лични читателски впечатления от нея.

Естър Грийнуд печели щедра стипендия, за да учи в престижен университет, и пристига в Ню Йорк, за да започне стаж като редактор в популярно списание – удивителна възможност, която е заслужила с труда и таланта си. Тя трябва да е обект на завист на милиони момичета от цяла Америка, обградена от писатели и поети, гост на партита, фотосесии и модни ревюта. Трябва да изживява най-славните мигове в живота си…

Вместо това идилията се превръща в кошмар. Естър бавно пропада в мрака на депресията. В онези времена това опасно състояние се приема за слаба воля и се лекува с електрошок, а никой не приема насериозно една млада жена. Амбицията й, мечтите й я притискат все повече – като стъклен похлупак, а опитът й да намери себе си сред хаоса от очаквания – и чужди, и собствени – се превръща в отчаян зов за помощ.

Continue reading „Под Стъкленият похлупак“

Градът на гладните

Признавам си честно, тази част от поредицата за чудатите деца на Мис Перигрин, съвсем леко я изтормозих. Направих такава генерална пауза при четенето й, че сега като се замисля –  била e ненужна. Наскоро най-сетне я довърших, макар  да има леко мудно начало е изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Нахвърлих се и на третата част!

Десет чудати деца бягат от армия чудовища.
Само една жена може да им помогне – но тя е затворена в тялото на птица.
„Градът на гладните“ отвежда в силно впечатляващ свят на телепатия и времеви примки, на атракциони и хора с множество лица, сменящи формата си – свят, заселен с възрастни „чудати“, жадни да убиват гадини и една невъобразима менажерия от странни животни. Подобно на своя предшественик, втората книга от серията за чудатите деца смесва вълнуващо фентъзи с непубликувани досега стари фотографии, създавайки единствено по рода си литературно преживяване. 

Ревю на част 1 от поредицата:

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – Рансъм Ригс

***

Continue reading „Градът на гладните“

Краят на дните

Наскоро „изядох“ и тази поредица с кориците и трябва тъжно-тъжно да се оттегля в търсене на друга, която да ми хареса толкова. Когато TBR-а ти е километричен е трудно да избереш следващата си „жертва“! А дотогава – дебнем за следващата книга на Сюзан Ий.

"Краят на дните" е взривяващият завършек на бестселър-трилогията на Сюзън Ий
Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...

Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?

Оставям линкове към предишните 2 мои мнения за другите части от поредицата:

Ревю на част 1

Ревю на част 2

Continue reading „Краят на дните“

Кресчендо

„Кресчендо“ беше едно от продълженията, които нямах търпение да докопам и да започна навремето. С една голяма доза забавяне, я прочетох тази година. А другите части, дали ще ги видим…кой знае…

Животът на Нора Грей все още е далеч от съвършенството. Опитът да избяга от живота си, от живота изобщо, не е бил приятен, но поне се е сдобила с ангел-пазител, в резултат на това. Тайнствен, магнетичен, красив ангел-пазител. Но въпреки ролята си в съдбата на Нора, Пач съвсем не действа ангелски. Той е по-неуловим и загадъчен от всякога (ако изобщо е възможно това), но което е по-лошо – изглежда прекарва твърде много време с Марси Милар, най-злата съперница на Нора.
И ако Пач не действаше така подмолно и отдалеч, Нора едва ли би обърнала внимание на Скот Парнел, отдавнашен приятел на семейството, завърнал се наскоро в града. Въпреки тотално вбесяващото му поведение, Нора се чувства привлечена от него, макар да не я напуска усещането, че нещо важно й се изплъзва.
И сякаш това не е достатъчно, Нора е обсебена от видения за убития си баща, които я карат да се пита дали кръвната й връзка с Нефилимите не е свързана някак със смъртта му. Макар да си представя какво може да й се случи, тя се замесва в невероятно опасна ситуация, търсейки отговор на измъчващите я въпроси. Но може би някои неща трябва да изгорят до основи, защото истината може да разруши всичко – и всеки – в когото тя вярва…

Continue reading „Кресчендо“