Четирите цвята на магията

Имам вътрешното усещане, че чаках тази книга цяла вечност…но не го казвам с лоши чувства. От както гледах видеа на booktuber-и, които я получават в разни кутии бях като омагьосана. Огромен фен съм на книгите са пътуването между световете и най-вече, като това е с допълнителна щипка магия – става една прелестна бомба за читателските сетива.

"Четирите цвята на магията" е първата част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел - магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард - крадлата с душа на пират.

Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в ​изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо. 

Continue reading „Четирите цвята на магията“

Първа среща с поредицата Пърси Джаксън


Както може би сте видяли от снимките, които публикувах в последния месец – здраво се трудех върху четенето на поредицата за Пърси Джаксън и боговете на Олимп. Ако искайте вярвайте, но това ми беше първият прочит, явно моето по-младо аз е решило да предпочете Хари. След едно 25г. му дойде време и на Пърси. Искам от сърце да благодаря на Рали от RoseRed’s world Blog, задето ме тикаше ли тикаше да опитам поредицата и сега имам възможност да разкажа колко ми хареса и че правилно ме е бутала към нея.

Та – в този пост ще кажа какво от сърце мисля за всяка една част от книгите. Надолу може да има спойлери и много снимки – който не я е чел – бегом марш от тука и да я забира от близката книжарница – че и с нови мега яки корици. *Спойлер: ако съберете всички 5, отстрани се вижда Ню Йорк!

Continue reading „Първа среща с поредицата Пърси Джаксън“

Защото „никога няма да се срещнем“ с … Рали

След известна пауза и след малко приготовления за написването на това книжно ревю, ви предствавям един по-нестандартен начин на писане. По моя лична идея, създадох така нар. Before-During-After метод за писане на ревю, който всъщност представлява отговаряне на читателски въпроси – преди, повреме и след прочита на книгата. Този път, за да още по-интересно – ви представям една читателска комбинация с Рали от RoseRed’s world Blog, а по-долу ще намерите нашите впечатления от книгата и отговорите на въпросите.

Оли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат. Оли страда от опасна за живота алергия към електричеството, а слабото сърце на Мориц изисква пейсмейкър. Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. Двете момчета живеят като изгнаници от обществото, но чрез писмата, които си разменят, помежду им се установява силна връзка – спасително въже в мрачни времена: когато единствената приятелка на Оли, Лиз, го изоставя, а Мориц се бори с грубиян, решен да го унищожи. Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.

Разказана под формата на писма от Оли и Мориц – два необикновени нови гласа, – тази история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Забавен, мрачен, невероятно вдъхновяващ и абсолютно незабравим разказ. 

Continue reading „Защото „никога няма да се срещнем“ с … Рали“

Под Стъкленият похлупак

Наскоро в книжния Пловдивски клуб размишлявахме върху книгата на Силвия Плат и желаех и аз да ви поговоря малко за моите лични читателски впечатления от нея.

Естър Грийнуд печели щедра стипендия, за да учи в престижен университет, и пристига в Ню Йорк, за да започне стаж като редактор в популярно списание – удивителна възможност, която е заслужила с труда и таланта си. Тя трябва да е обект на завист на милиони момичета от цяла Америка, обградена от писатели и поети, гост на партита, фотосесии и модни ревюта. Трябва да изживява най-славните мигове в живота си…

Вместо това идилията се превръща в кошмар. Естър бавно пропада в мрака на депресията. В онези времена това опасно състояние се приема за слаба воля и се лекува с електрошок, а никой не приема насериозно една млада жена. Амбицията й, мечтите й я притискат все повече – като стъклен похлупак, а опитът й да намери себе си сред хаоса от очаквания – и чужди, и собствени – се превръща в отчаян зов за помощ.

Continue reading „Под Стъкленият похлупак“