Защото „никога няма да се срещнем“ с … Рали

След известна пауза и след малко приготовления за написването на това книжно ревю, ви предствавям един по-нестандартен начин на писане. По моя лична идея, създадох така нар. Before-During-After метод за писане на ревю, който всъщност представлява отговаряне на читателски въпроси – преди, повреме и след прочита на книгата. Този път, за да още по-интересно – ви представям една читателска комбинация с Рали от RoseRed’s world Blog, а по-долу ще намерите нашите впечатления от книгата и отговорите на въпросите.

Оли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат. Оли страда от опасна за живота алергия към електричеството, а слабото сърце на Мориц изисква пейсмейкър. Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. Двете момчета живеят като изгнаници от обществото, но чрез писмата, които си разменят, помежду им се установява силна връзка – спасително въже в мрачни времена: когато единствената приятелка на Оли, Лиз, го изоставя, а Мориц се бори с грубиян, решен да го унищожи. Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.

Разказана под формата на писма от Оли и Мориц – два необикновени нови гласа, – тази история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Забавен, мрачен, невероятно вдъхновяващ и абсолютно незабравим разказ. 

Continue reading „Защото „никога няма да се срещнем“ с … Рали“

Градът на гладните

Признавам си честно, тази част от поредицата за чудатите деца на Мис Перигрин, съвсем леко я изтормозих. Направих такава генерална пауза при четенето й, че сега като се замисля –  била e ненужна. Наскоро най-сетне я довърших, макар  да има леко мудно начало е изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Нахвърлих се и на третата част!

Десет чудати деца бягат от армия чудовища.
Само една жена може да им помогне – но тя е затворена в тялото на птица.
„Градът на гладните“ отвежда в силно впечатляващ свят на телепатия и времеви примки, на атракциони и хора с множество лица, сменящи формата си – свят, заселен с възрастни „чудати“, жадни да убиват гадини и една невъобразима менажерия от странни животни. Подобно на своя предшественик, втората книга от серията за чудатите деца смесва вълнуващо фентъзи с непубликувани досега стари фотографии, създавайки единствено по рода си литературно преживяване. 

Ревю на част 1 от поредицата:

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – Рансъм Ригс

***

Continue reading „Градът на гладните“

„Пайнс“ – Блейк Крауч

2016-10-08-14-26-52

Издателство „Бард", Брой страници: 320 стр. 

Агент Итън Бърк от Сикрет Сървис отива в Уейуърд Пайнс, Айдахо – малко кътче от рая насред нищото, – да търси двама изчезнали федерални агенти, единият от които е негов бивш партньор. Още с пристигането си той попада в ужасна катастрофа и когато идва на себе си в болницата без документи и лични вещи, започва да подозира, че в Уейуърд Пайнс нищо не е такова, каквото изглежда. Но същото се отнася и за самия Итън Бърк.

В хода на разследването въпросите стават все повече и повече. Защо Итън не може да се свърже с жена си и сина си във външния свят? Защо един от изчезналите агенти е бил окован за легло и оставен да се разложи в изоставена къща? Защо никой не му вярва, че е онзи, за когото се представя? Дали електрическите огради държат жителите на Уейуърд Пайнс в градчето, или ги пазят от нещо друго?

С приближаването до истината положението на Итън става все по-невъзможно и той все по-ясно започва да осъзнава, че може никога да не напусне жив Уейуърд Пайнс.


orgsnoph8um67qwhaduwdxylan

„Няма такава книга“ са думите, които ми идват на ум, след отгръщането и на последната страница от първата част на „Пайнс“.

Не мога да опиша, колко ме сърбят ръчичките и макар и книги книги също да си чакат реда – мисля моментално да захващам книга 2.

Вдъхновена от „Туин Пийкс“ историята на главния герои агент Итън Бърк попаднал в най-странния град – никак не разочарова. Обичам книги, които мога да прочета на един дъх, а тази опредено е от тези.

Continue reading „„Пайнс“ – Блейк Крауч“

„Магията на подреждането“ – Мари Кондо

Издателство „Бард“, Брой страници: 208 стр. 


Наслаждавайте се на чисто и подредено жилище, като използвате преобразяващия живота метод „КонМари“ за подреждане и прибиране на вашите вещи.
Тази книга се основава на метода „веднъж подредено, никога повече разхвърляно“. Ако смятате, че подобен метод е невъзможен, значи имате нужда от тази книга.

• Първо, трябва да изхвърлите всичко ненужно. После да подредите бързо и без изключения.
• Ако го направите в този ред, ще живеете в подредено жилище до края на живота си и никога няма да страдате от бъркотия около себе си.
• Ако подреждате по малко всеки ден, никога няма да приключите с подреждането.
• Вместо да категоризирате пространството, създайте места за нещата.
• Преди да започнете да изхвърляте вещи, си представете като на кино начина на живот, за който мечтаете.
• Ако дадена вещ не ви радва, изхвърлете я.
• Започнете ли с вещите със сантиментална стойност, най-вероятно ще се провалите.
• Определете мястото на всяка вещ в жилището си.
• Колкото повече цените нещо, толкова по-добре ще ви служи то.

Промени живота си като го подредиш!


В книгата на Мари Кондо аз открих истината за доста неща и много ме накара да се замисля.

По принцип хората сме такива – подреждаме от време на време и трупаме ненужни вещи в огромни количества. Но генералният въпрос е защо го правим всъщност?

Според Мари, ние трябва да пазим само дрехите, които ни правят щастливи; да ги подреждаме разделно (никога по сезонно) и всяко нещо да стои в изправен вид.

Аз за себе си мога да кажа, че съм от хората, които обичат да подреждат. намирам в него спокойствие и ми помага да си подредя мислите понякога. Все от малка се чудя, какво още мога да подредя или пре-подредя, в кое чекмедже или кутия има ненужни за хвърляне неща. Имах навика да събирам кутии и там да редя неща.

Подходът на Мари е следният – ако нещо не те прави щастлив, ненужно ти е или вече е изпълнило своята цел – освободи се от него. 

Защо всъщност само пазим с години дрехи, които знаем, че повече няма да облечем? Защо имаме книги, които сме наясно, че няма да пре-прочетем, но заемат място на библиотеката ни? Защо пазим кашони от електроуреди, гаранционни карти или купища хартия и всякакви видове бележки (фишове, касови или от банката)? Защо имаме навика да се затрупваме от вещи? „Все едно те правят един дом по-пълен“, изниква като мисъл в съзнанието ми. И все пак – доста от тях не ни носят  радост или нямаме реална нужда от тях.

Правилният ред на подреждане е:  

Дрехи -> Книги -> Хартия -> Други (дребни предмети) -> Предмети със сантиментална стойност

magiata-na-podrejdaneto-mari-kondo-12-697x1024

Дори и да не сте типа хора, които обичат да подреждат, да сгъват или да изхвърлят неща – мисля, че метода на Мари Конди е доста ефективен и правилен. Доста сериозно се замислих – защо пазя празни кутии заемащи място; книги, които няма да погледна повече; ами купищата лекции, тетрадки, листчета и бележки, които пазя… Ами замислих се и не виждам причина да ги пазя – все едно се превръщаме в роби на вещите си.

Тук ще вметна, че Мари подтиква директно към изхвърлянето на вещите – това не ми хареса, тъй като мисля, че е най-добре да ги дариш, отколкото да ги изхвърлиш директно. Според нея обаче не е правилно да ги давате на семейство и познати, защото така вие трупате тях с неща, от които нито имат нужда, нито им носят радост. Тя самата говори на вещите си и на къщата си – малко звучи ненормално да. Чувала съм, че е хубаво наистина като се прибираш да поздравяваш дома си – създава ти чувство за уют и спокойствие. Ама, да благодариш на всяка една своя вещ, за вярната й служба през деня или по принцип, си е една доза странно.

В книгата е споменато, като подреждате да не го правите – днес една стая, утре друга. Почвате наред, както е писано по-горе. Иначе пак ще се озовете в началният си хаос.

Дрехите е препоръчително да се предимно сгънати, по рядко на закачалки; чорапите на суши – но пак изправени. В книгата пише, че Мари даже лаптопа си поставя вертикално – леко прекалено. В краят на книгата даже пише – че от схващане е приета в болница с диагноза „прекалено подреждане“.

Има цял раздел, как да ги подреждате библиотеката с книги – кои да запазите и кои да премахнете. Нейното предложение е да ги изхвърля – изцяло не одобрявам – и го казвам не само като читател и книголюбител. По-добре ги дарете на близкото читалище. Идеята не е безразборно да хвърляте вещи все пак.

И все пак има доста логика в нещата, които са написани в книгата – не всичко, което носим или пазим в дома си ни е нужно.

Много приятна за четене книга, която наистина може да ви избави от ненужните вещи и да ви направи една идея по-щастливи в дома ви!


Давам на книгата 4/5 звезди

/Really liked it/