Библиотеката на душите

Преди известно време завърших най-сетне и тази поредица. Определено разликите между известната „измислена“ екранизация и реалната история в книгите вече се разбира в тази последна част – развръзка, която определено не очаквах.

Ревю на част 1 от поредицата:

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – Рансъм Ригс

Ревю на част 2 от поредицата:

„Градът на гладните“ на Рансъм Ригс

***

Continue reading „Библиотеката на душите“

Advertisements

Защото „никога няма да се срещнем“ с … Рали

След известна пауза и след малко приготовления за написването на това книжно ревю, ви предствавям един по-нестандартен начин на писане. По моя лична идея, създадох така нар. Before-During-After метод за писане на ревю, който всъщност представлява отговаряне на читателски въпроси – преди, повреме и след прочита на книгата. Този път, за да още по-интересно – ви представям една читателска комбинация с Рали от RoseRed’s world Blog, а по-долу ще намерите нашите впечатления от книгата и отговорите на въпросите.

Оли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат. Оли страда от опасна за живота алергия към електричеството, а слабото сърце на Мориц изисква пейсмейкър. Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. Двете момчета живеят като изгнаници от обществото, но чрез писмата, които си разменят, помежду им се установява силна връзка – спасително въже в мрачни времена: когато единствената приятелка на Оли, Лиз, го изоставя, а Мориц се бори с грубиян, решен да го унищожи. Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.

Разказана под формата на писма от Оли и Мориц – два необикновени нови гласа, – тази история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Забавен, мрачен, невероятно вдъхновяващ и абсолютно незабравим разказ. 

Continue reading „Защото „никога няма да се срещнем“ с … Рали“

Градът на гладните

Признавам си честно, тази част от поредицата за чудатите деца на Мис Перигрин, съвсем леко я изтормозих. Направих такава генерална пауза при четенето й, че сега като се замисля –  била e ненужна. Наскоро най-сетне я довърших, макар  да има леко мудно начало е изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Нахвърлих се и на третата част!

Десет чудати деца бягат от армия чудовища.
Само една жена може да им помогне – но тя е затворена в тялото на птица.
„Градът на гладните“ отвежда в силно впечатляващ свят на телепатия и времеви примки, на атракциони и хора с множество лица, сменящи формата си – свят, заселен с възрастни „чудати“, жадни да убиват гадини и една невъобразима менажерия от странни животни. Подобно на своя предшественик, втората книга от серията за чудатите деца смесва вълнуващо фентъзи с непубликувани досега стари фотографии, създавайки единствено по рода си литературно преживяване. 

Ревю на част 1 от поредицата:

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – Рансъм Ригс

***

Continue reading „Градът на гладните“

„Пайнс“ – Блейк Крауч

2016-10-08-14-26-52

Издателство „Бард", Брой страници: 320 стр. 

Агент Итън Бърк от Сикрет Сървис отива в Уейуърд Пайнс, Айдахо – малко кътче от рая насред нищото, – да търси двама изчезнали федерални агенти, единият от които е негов бивш партньор. Още с пристигането си той попада в ужасна катастрофа и когато идва на себе си в болницата без документи и лични вещи, започва да подозира, че в Уейуърд Пайнс нищо не е такова, каквото изглежда. Но същото се отнася и за самия Итън Бърк.

В хода на разследването въпросите стават все повече и повече. Защо Итън не може да се свърже с жена си и сина си във външния свят? Защо един от изчезналите агенти е бил окован за легло и оставен да се разложи в изоставена къща? Защо никой не му вярва, че е онзи, за когото се представя? Дали електрическите огради държат жителите на Уейуърд Пайнс в градчето, или ги пазят от нещо друго?

С приближаването до истината положението на Итън става все по-невъзможно и той все по-ясно започва да осъзнава, че може никога да не напусне жив Уейуърд Пайнс.


orgsnoph8um67qwhaduwdxylan

„Няма такава книга“ са думите, които ми идват на ум, след отгръщането и на последната страница от първата част на „Пайнс“.

Не мога да опиша, колко ме сърбят ръчичките и макар и книги книги също да си чакат реда – мисля моментално да захващам книга 2.

Вдъхновена от „Туин Пийкс“ историята на главния герои агент Итън Бърк попаднал в най-странния град – никак не разочарова. Обичам книги, които мога да прочета на един дъх, а тази опредено е от тези.

Continue reading „„Пайнс“ – Блейк Крауч“