Поредицата „До всички момчета, които съм обичала“

Смея да кажа, че Джени Хан напълно ме спечели с поредицата „До всички момчета, които съм обичала“. Макар и самият жанр, към който спада книгата, да не е точно моя тип, историята на Лара Джийн ме грабна, защото беше лека, завладяваща и приятна за четене.

Тъй като наскоро завърших цялата поредица – ви предлагам едно обобщено ревю на всичките три книги и мнението ми за тях. Ако не сте чели някоя от частите – препоръчвам да не четете, какво пише надолу, а за смелите и любопитните – на собствена отговорност.

За момента при нас издателство Ибис са издали две от книгите в поредицата.

Издателство: Ибис
Goodreads линк: Сюжет | Сюжет | Сюжет 
*
Общо читателско преживяване: 4.3/5 звезди за трите книги

Continue reading „Поредицата „До всички момчета, които съм обичала““

Advertisements

Девет сили, които могат да променят света

5602828-horz-vert

Днес ще ви говоря за една малко стара поредица, на която за жалост няма да можем да прочетем книги книги 4,5 и 6, тъй като беше спряна доста отдавна. И все пак е доста бърза и приятна за прочит и може лесно да се намери – особено по време на панаира на книгата (винаги има намалени бройки – така аз се сдобих с моите). Тъй като сега наваксвам с книги, от преди няколко години, дойде времето да отметна и тези. Предстои ви едно комбинирано и дълго ревю – с информация за сюжета от неиздадените при нас книги!

Continue reading „Девет сили, които могат да променят света“

Любовта е всичко

Преди да прочета тази книга не се бях интересувала чак толкова много от имунни заболявания, но всъщност се оказва, че писателката е използвала реална болест, около която да се изгради сюжета на книгата си. Така наречената на кратко ТКИД или „детето в синдрома на балон“ е наистина доста тежка и много трудна за лечение болест (всъщност доста се интересувам от медицина). Проучванията показват, че много малко деца се раждат с такава болест, която обикновено се наследява генетично и за голяма жалост тези деца в много малко случай оцеляват след първата година от живота си. И все пак някакъв вид лечение има – чрез трансплантацията на клетки.

И до тук спирам с плашещите статистики – и пристъпвам към ревюто на книгата. 

Та принципно, ако книгата не беше включена в една от BOPS кутиите, лично си признавам, че иначе не бих посегнала да си я купя от книжарниците. Аз бягам от книги, които са прекалено любовни и ревливи – ама ей на – тази всъщност се оказа добро попадение. Чете се бързо, приятна е, интересна е и наистина ме трогна историята на болната тинейджърка на име Маделин, която повече от всичко иска да обиколи света.

Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнайсет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.

Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.

Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.

Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли. И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.

Continue reading „Любовта е всичко“