Библиотеката на душите

Преди известно време завърших най-сетне и тази поредица. Определено разликите между известната „измислена“ екранизация и реалната история в книгите вече се разбира в тази последна част – развръзка, която определено не очаквах.

Ревю на част 1 от поредицата:

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – Рансъм Ригс

Ревю на част 2 от поредицата:

„Градът на гладните“ на Рансъм Ригс

***

Continue reading „Библиотеката на душите“

Advertisements

Защото „никога няма да се срещнем“ с … Рали

След известна пауза и след малко приготовления за написването на това книжно ревю, ви предствавям един по-нестандартен начин на писане. По моя лична идея, създадох така нар. Before-During-After метод за писане на ревю, който всъщност представлява отговаряне на читателски въпроси – преди, повреме и след прочита на книгата. Този път, за да още по-интересно – ви представям една читателска комбинация с Рали от RoseRed’s world Blog, а по-долу ще намерите нашите впечатления от книгата и отговорите на въпросите.

Оли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат. Оли страда от опасна за живота алергия към електричеството, а слабото сърце на Мориц изисква пейсмейкър. Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. Двете момчета живеят като изгнаници от обществото, но чрез писмата, които си разменят, помежду им се установява силна връзка – спасително въже в мрачни времена: когато единствената приятелка на Оли, Лиз, го изоставя, а Мориц се бори с грубиян, решен да го унищожи. Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.

Разказана под формата на писма от Оли и Мориц – два необикновени нови гласа, – тази история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Забавен, мрачен, невероятно вдъхновяващ и абсолютно незабравим разказ. 

Continue reading „Защото „никога няма да се срещнем“ с … Рали“

Градът на гладните

Признавам си честно, тази част от поредицата за чудатите деца на Мис Перигрин, съвсем леко я изтормозих. Направих такава генерална пауза при четенето й, че сега като се замисля –  била e ненужна. Наскоро най-сетне я довърших, макар  да има леко мудно начало е изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Нахвърлих се и на третата част!

Десет чудати деца бягат от армия чудовища.
Само една жена може да им помогне – но тя е затворена в тялото на птица.
„Градът на гладните“ отвежда в силно впечатляващ свят на телепатия и времеви примки, на атракциони и хора с множество лица, сменящи формата си – свят, заселен с възрастни „чудати“, жадни да убиват гадини и една невъобразима менажерия от странни животни. Подобно на своя предшественик, втората книга от серията за чудатите деца смесва вълнуващо фентъзи с непубликувани досега стари фотографии, създавайки единствено по рода си литературно преживяване. 

Ревю на част 1 от поредицата:

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – Рансъм Ригс

***

Continue reading „Градът на гладните“

"Домът на мис Перигрин за чудати деца" – Рансъм Ригс

(Издателство „БАРД„, цена: 21,99 лв., Жанр: Фентъзи, 364 стр.)


За книгата

Тайнствен остров
 Изоставено сиропиталище 
Странна сбирка от удивително редки снимки
„Домът на мис Перигрин за чудати деца”е незабравим роман, в който литература и фотография се сместват в едно вълнуващо цяло.
След ужасна семейна трагедия шестнайсетгодишният Джейкъб тръгва на път към далечен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перегрин за чудати деца. Докато изследва изоставените му стаи и коридори, Джейкъб разбира, че децата на мис Перегрин са били не просто чудати. Може би са били опасни и неслучайно изолирани на самотен остров. И може би – колкото и невероятно да изглежда – са още живи.

Смразяващо фентъзи, илюстрирано с призрачни стари снимки. „Домът на мис Перегрин за чудати деца“ ще достави удоволствие на всички, които имат вкус към приключенията в света на сенките – възрастни и тийнейджъри.

***

Книжно ревю

В онзи момент желаех всичко пак да си е постарому, както преди да дойдем тук и преди да намеря писмото на мис Перигрин; да бъда просто онова горе-долу нормално, пообъркано богато хлапе от предградията. Но вместо това седях до него, говорех за незначителни неща и се опитвах да си припомня как изглеждаше животът ми в онова безкрайно далечно време отпреди четири седмици и да си представя какъв ще бъде след четири седмици. Не можех. 

Макар и книгата да е издадена миналата година и чак сега да имах възможността да я прочета – без капка съмнение мога да заявя, че определено е най-интересната книга, която съм чела в последните месеци.

Бях чувала доста неща за книгата, преди да стане част от библиотеката ми – че е страшна и определено странна, но повечето отзиви бяха хубави.

Та,  с едно на ум, което беше да не я чета докато е вечер, за да не сънувам кошмари заради голямото си въображение – аз започнах да я чета един хубав слънчев ден.

Определено хората бяха прави, в което и сама се убедих, поне половината част от книгата си е доста страшничка за четене. Най-малкото те кара да настръхваш,  докато я четеш. Но след тези страници… То не беше екшън, то не бяха обрати и разкрития – неповторима история. Наистина много ми хареса!

Но ако сте сред хората, които се чудят дали книгата си заслужава или поне малко искате да разберете, за какво става на въпрос, като история – сега ще ви въведа накратко (но без да издавам най-интересното – то е най-добре да се прочете, а не да се разкаже).
*
В тази така странна история нашият главен герой се казва Джейкъб. 

От както е малък дядо му не спира да му разказва все най-различни истории за странни деца – някой невидими, с нечовешка сила или пък могат да летят – опитвайки да го убеди в истината им с помощта на много стари снимки. 

Но като всички деца и Джейкъб пораства и започва да мисли, че дядо му е луд да продължава да пробутва тези истории за истини. Докато един ден не получава странно обаждане от дядо си и не отива да провери лично. 

Става свидетел на нещо ужасно. А виновникът – определено не е човек.

Хващайки се за думите на дядо си , той най-сетне достига до един далечен остров, където открива развалините на дома на мис Перегрин за чудати деца

Продължавайки да изследва останките от къщата, той се натъква на доста изненадващи открития – децата не са били само чудати, но има и много голяма вероятност още да са живи.
*
Предпочитам да ви спестя разказа за историята нататък, за да ви е по-интересно сами да стигнете до истината. А тя определено е нещо необичайно и неочаквано.
Приятно четене!
 *

P.S. Втората книга от поредицата – „Градът на гладните“ излиза на 17-ти юли. Определено е нещо, което чакам с нетърпение!