„Софийски магьосници“или битката на доброто срещу злото

Първата ми асоциация за магьосник, както и бихте се досетили, е Хари Потър. А сега си представете, ако Хари беше от София и насред блоковете в Люлин трябваше да се бие срещу Волдеморт. Ей, голяма лудница щеше да падне – ама и да си софийски магьосник не е лесна работа.

Издателство: Сиела
Goodreads линк: Софийски магьосници сюжет 
Страници: 296

Читателско преживяване: 5/5 звезди

Continue reading „„Софийски магьосници“или битката на доброто срещу злото“

Градът на чудовищата

След като приключих със Скълдъгъри ми беше трудно да намеря друга подобна на него книга. И ей така, след препоръка към тази поредица, аз и дадох шанс да ме заплени.

Той бе роден за да спаси света. За жалост.

Поколения наред семейството на Фин е защитавало малкото градче Даркмут от свирепите чудовища, наречени Легенди. Но сега Легендите подготвят сериозна нова атака и задачата да ги спре се пада на Фин. Което не вещае нищо добро, защото Фин е най-неумелият ловец на Легенди в историята на човечеството.
Най-невероятният герой е единствената надежда за оцеляване на света в тази нова поредица, изпълнена с приключения, хумор, митологични създания и немислими опасности. Идеална за фенове на Пърси Джаксън и "Как да си дресираш дракон", първата книга от поредицата "Даркмут" е забавление за цялото семейство точно навреме за Хелоуин.

Continue reading „Градът на чудовищата“

„Звезден полет“ – Мелиса Ландърс

Издателство „Сиела“, Брой страници: 396 стр. ,

Издадена на 15 Април 2016

Корица: Живко Петров


Животът в далечните райони на галактиката е мъчна битка, изпълнена с опасности и беззаконие, и Солара Брукс няма търпение да го започне. Отгледана от монахини в сиропиталище на Земята, изкарваща прехраната си като механик, тя копнее за шанс да започне начисто някъде, където никого не го е грижа, че има машинно масло под ноктите… и татуировки на бивш затворник по кокалчетата на пръстите. В отчаянието си да се добере до далечните райони Солара се съгласява да стане прислужник на борда на интергалактически кораб, който да я откара възможно най-близо. За нещастие се оказва, че трябва да отговаря на прищевките на Доран Сполдинг, наследник на междугалактическа петролна компания, стар познайник на Солара от миналото. А сега, както и преди, единствената му мисия, изглежда, е да ѝ вгорчи живота.

29638341


„Звезден полет“ (Starflight) на Мелиса Ландърс е началото на една доста приятна за четене поредица.

Виждайки корицата и по името няма как първата ви асоциация да не е „история развиваща се в космоса“ – но определено не е точно типичната история.

Добре, признавам си, че я започнах с едно на ум. Но тъй като книгата получи доста положителни ревюта от световно известни booktube-ри – силно исках да видя, защо е този шум около книгата.

„Звезден полет“ ни запознава със Солара, която отчаяно иска да се качи на борда на „Зенит“, за да стигне до Далечните райони на галантиката, в търсене на нов живот. За нейн „късмет“ тя се натъква на човека, който най-малко харесва – Дорън Сполдинг. Той я взима на кораба, стига тя да се е съгласна да е негова прислужница. Само, че Сполдинг променя решението си и анулира билета й – така Солара е принудена да слезе. Налага й се да застреля Дорън с оръжие, от което губиш спомените си за около 2 дни – предостатъчно време, през което Солара го убеждава, че той е нейн прислужник и използва парите му да се качи на друг кораб, за да се стигне до дестинацията си. Така, двамата се качват на „Банши“, който има доста колоритен екипаж. Дорън обаче си връща спомените, през което време баща му е бил заловен от властите, а Дорън го издирват за измяна. Остава му само едно – да довърши възложената от баща му задача на всяка цена.

Processed with VSCO with t1 preset

И на двамата им предстои едно дълго пътуване изпълнено с много приключения и изненади. Особено имайки предвид, че първоначално изобщо не се понасят, което допринасяше за доста забавни ситуации.

В развитието на историята, нашите герои трябва да бягат от властите, от наемници убийци и дори от космически пирати.

И разбира се – разбираме повече за мистериозната мисия на Дарън, повече за Солара и за членовете на екипажа на „Банши“, които им стават като семейство.

Книгата ме погълна още от самото начало. Много ми бяха забавни отношенията между Солара и Дарън. Изключително много ми хареса, че всяка глава беше от името на единия и после на другия (редуваха се) – което помага да ги опознаем повече. Хареса ми напрежението в историята, имаше както и симпатични моменти, така и доста екшън.

Силно ми е интересно, какво ще последва в следващите части от поредицата и определено ще ги очаквам с нетърпение!


Давам на книгата 5/5 звезди.

/It was amazing/

„Стъкленият меч“ – Виктория Айвярд

(Издателство „Сиела", Жанр: Антиутопия , 572 стр.)


Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията ѝ да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели.

Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.

Това се оказва трънлив път. Трудно ѝ е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението ѝ става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето ѝ неподвластно на разкаяние?


Разбирам объркването му, макар да не ми харесва. Кал е възпитан да бъде всичко, срещу което се боря. Не знае как да бъде нещо друго дори сега, редом с Червените, преследван от своите, предаден от кръвта си.

След шокиращият край на 1-вата книга – най-сетне можах да задоволя любопитството си прочитайки 2-рата!

Признавам си – отне ми повече време отколкото си мислех първоначално.

Тези, които вече са я чели сигурно са останали с впечатления подобни на моите. А именно – нещото което ще видите написано като мнения за книгата (в места като Goodreads) – първите най-малко 300 страници от книгата се четат много бавно. Според мен доста неща  от тези страници са си направо излишни. Мнението ми е , че в тази част писателката е попрекалила с описанията, стараейки се да ни вкара в ума на главната героиня Мер.

Хубавото е, че след тези страници – буквално погълнах книгата за 1 вечер!

Макар и началото да е бавно, после изведнъж адреналина рязко се качва с течението на историята.

За тези, които са чели 1-вата книга вече сте наясно с шока, който преживях на края й – Мейвън се оказа предател! Под влиянието на майка си осъществи коварния си план да убие краля и да обяви Кал за изменник, с цел да заеме мястото му на престола.

Само че, Кал и Мер не се отказват толкова лесно – с помощта на Алената гвардия те тръгват да търсят „новокръвните“ – други хора със способности като нейните и брат й Шейд.

Обикновено не включвам спойлери, но няма как да не споделя, какво облекчение изпитах, като убиха злата кралица Елара. Просто не я харесвах и толкоз!

Колкото до Мейвън – той не се отказва от Мер и би убил колкото хора е необходимо, за да си се върне обратно при него.

Краят беше така неочакван, както и при предишната част и единственото, което ми остава докато книга 3 от поредицата бъде написана и издадена е да си спекулирам за възможни сюжети …  ех, мъка, мъка… Ще си чакам с голямо нетърпение!

Междувременно феновете на поредицата тайничко се надяваме „Сиела“ да издаде и кратките разкази между поредиците и да им се радваме тази година преведени и издадени и при нас!

Приятно четене!

***

Ревю на предишната част:

„Алена кралица“ – Виктория Айвярд


 

Давам на книгата 4/5 звезди.